Виена показва срамните петна в историята си
„ Виена. Вярна на линията “ е името на галерия, отдадена на художествения живот в града по време на мрачния интервал, когато на власт са нацистите. Част от показаните в музея MUSA експонати се отнасят до научната обработка на членски досиета от Райхскамарата на изящните изкуства (по времето на националсоциализма това е организация от типа на СБХ. но за немските художници, а след аншлуса — и за австрийските). Депата на музеите на Виена към момента съхраняват доста творби на създатели, които въодушевено са работили за нацистите.
С влизането на германците в Австрия художественият живот бързо и систематично приведен в сходство с задачите на националсоциалистите, откъдето идва и заглавието на изложбата. Райхскамарата за изящни изкуства служи като формален инструмент за контрол на художествената активност, изложбите и публичните поръчки. Запазени са към 3000 членски досиета, съдържащи сертификати за набиране на материали, разрешителни за пътешестване, само че и разрешителни за изложения. Присъединяването към институцията е била задължително за всеки, който иска да търси самопризнание за своето творчество, да се радва на обществена подкрепа и да прави изложения.
Както можем да си представим, участието не е било остъпно за всеки. Художници и скулптори от еврейски генезис, дисиденти и авангардисти са се сблъсквали с ефикасна възбрана за работа, контролирана от Гестапо. Кандидатстването е било комплициран развой — трябвало да се показват данни, политическата, само че и за расовата принадлежност на роднините и брачния партньор, за безупречно политическо минало от позиция на нацистите и фотоси на творби на изкуството - всичко това се е беше изпращало за оценяване в Берлин.
Експозицията е отварящо очите преживяване, забележителна работа на екип от изследователи и куратори. Изкуството и политиката са неуместни спътници — изключително когато политиката е тоталитарна. Така да вземем за пример откриваме по какъв начин някои художници и арт групи са започнали да търсят благосклонността на нацистите още преди германците да влязат във Виена.
Някои освен не са изпитвали никакво стеснение, поради избора си да служат на нацизма, само че и получават голям брой награди и почести. Като например Рудолф Херман Айзенменгер, който получава поръчка за дизайна на металната завеса на Държавната опера през 1955 г. Изложбата демонстрира и други образци за такава " последователност " чрез документи и творби на изкуството. Рудолф Айзенменгер е един от най-видните нацистки художници, персонален любим на Гьобелс, а и след войната продължава да получава огромни комисионни.
Втората част на изложбата представя оригинални произведения и фотографии работата на нацистките художници, сякаш струпана в депата на музея. Картините са умишлено окачени разбъркано, подрени до стените, частично се припокриват, а части скулптури могат да се видят в транспортните им кутии. Нацисткото изкуство е показано в този леко груб тип, с цел да лишават страховитите му внушения. По думите на кураторката Ингрид Холцшух желанието е било да не се подчертава на обособени произведения, а те да се изгубят в цялостта на изложбата.
Трагичният период от 30-те и 40-те години на предишния век е оставил срамни петна в австрийската история, чийто последствия продължават да се усещат и през днешния ден. Можем да си представим какви въпроси е трябвало да си задават кураторите съвсем 80 години след края на нацизма: Къде минава границата сред изкуство и агитация? Как политическите пристрастия на един художник въздействат на неговото завещание и оценката на работата му? И какво да се прави с тази работа?
(Можем и да си спомним по какъв начин беше решен-недорешен въпросът с изкуството от тоталитарния интервал в България. Тук просто събраха няколко демонтирани паметника на Ленин и Георги Димитров — за които никой не изплака, че и те са част от нашата история — и картини с партизани на едно място надалеч от центъра на София, което нарекоха Музей на социалистическото изкуство).
Изложбата „ Виена. Вярна на линията “ ще остане в австрийската столица до 24 април 2022 г.
С влизането на германците в Австрия художественият живот бързо и систематично приведен в сходство с задачите на националсоциалистите, откъдето идва и заглавието на изложбата. Райхскамарата за изящни изкуства служи като формален инструмент за контрол на художествената активност, изложбите и публичните поръчки. Запазени са към 3000 членски досиета, съдържащи сертификати за набиране на материали, разрешителни за пътешестване, само че и разрешителни за изложения. Присъединяването към институцията е била задължително за всеки, който иска да търси самопризнание за своето творчество, да се радва на обществена подкрепа и да прави изложения.
Както можем да си представим, участието не е било остъпно за всеки. Художници и скулптори от еврейски генезис, дисиденти и авангардисти са се сблъсквали с ефикасна възбрана за работа, контролирана от Гестапо. Кандидатстването е било комплициран развой — трябвало да се показват данни, политическата, само че и за расовата принадлежност на роднините и брачния партньор, за безупречно политическо минало от позиция на нацистите и фотоси на творби на изкуството - всичко това се е беше изпращало за оценяване в Берлин.
Експозицията е отварящо очите преживяване, забележителна работа на екип от изследователи и куратори. Изкуството и политиката са неуместни спътници — изключително когато политиката е тоталитарна. Така да вземем за пример откриваме по какъв начин някои художници и арт групи са започнали да търсят благосклонността на нацистите още преди германците да влязат във Виена.
Някои освен не са изпитвали никакво стеснение, поради избора си да служат на нацизма, само че и получават голям брой награди и почести. Като например Рудолф Херман Айзенменгер, който получава поръчка за дизайна на металната завеса на Държавната опера през 1955 г. Изложбата демонстрира и други образци за такава " последователност " чрез документи и творби на изкуството. Рудолф Айзенменгер е един от най-видните нацистки художници, персонален любим на Гьобелс, а и след войната продължава да получава огромни комисионни.
Втората част на изложбата представя оригинални произведения и фотографии работата на нацистките художници, сякаш струпана в депата на музея. Картините са умишлено окачени разбъркано, подрени до стените, частично се припокриват, а части скулптури могат да се видят в транспортните им кутии. Нацисткото изкуство е показано в този леко груб тип, с цел да лишават страховитите му внушения. По думите на кураторката Ингрид Холцшух желанието е било да не се подчертава на обособени произведения, а те да се изгубят в цялостта на изложбата.
Трагичният период от 30-те и 40-те години на предишния век е оставил срамни петна в австрийската история, чийто последствия продължават да се усещат и през днешния ден. Можем да си представим какви въпроси е трябвало да си задават кураторите съвсем 80 години след края на нацизма: Къде минава границата сред изкуство и агитация? Как политическите пристрастия на един художник въздействат на неговото завещание и оценката на работата му? И какво да се прави с тази работа?
(Можем и да си спомним по какъв начин беше решен-недорешен въпросът с изкуството от тоталитарния интервал в България. Тук просто събраха няколко демонтирани паметника на Ленин и Георги Димитров — за които никой не изплака, че и те са част от нашата история — и картини с партизани на едно място надалеч от центъра на София, което нарекоха Музей на социалистическото изкуство).
Изложбата „ Виена. Вярна на линията “ ще остане в австрийската столица до 24 април 2022 г.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ